Обезпечителен фонд

КОДЕКС за застраховането

/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./

Глава петдесет и втора
ОБЕЗПЕЧИТЕЛЕН ФОНД

Финансиране на Обезпечителния фонд


Чл. 563. (1) Средствата на Обезпечителния фонд по чл. 521, ал. 1, т. 2 се набират от:

1. годишни вноски на застрахователите, определени по реда на този кодекс;

2. доходи от инвестиране на средствата на Обезпечителния фонд;

3. получените от Обезпечителния фонд суми от имуществото на застрахователя в несъстоятелност в случаите на суброгация на Гаранционния фонд;

4. приходи от вземания по регресни искове;

5. други източници, незабранени със закон.

(2) Всеки застраховател по чл. 520, ал. 1 прави годишна вноска в Обезпечителния фонд в размер, определен от комисията по предложение на съвета на фонда, който размер е не по-малко от:

1. за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващ покритие в съответната година – по 0,70 лв.;

2. за всяко лице, застраховано по всички останали договори за застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващи покритие в съответната година – по 1,00 лв., но не повече от 2 на сто от размера на дължимата годишна премия;

3. за всяко моторно превозно средство, във връзка с което е сключена застраховка по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, за съответната година – по 1,50 лв.;

4. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците за съответната година – по 0,20 лв.

(3) Застрахователите, включително клоновете на застрахователи от трета държава, превеждат дължимата годишна вноска в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася вноската.

(4) При неплащане на вноската в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва.

(5) Вноската по застраховка по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея и се посочва на отделен ред в застрахователната полица. Вноската по останалите застраховки по ал. 2 се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или годишната вноска от нея и се посочва на отделен ред в застрахователната полица.

 

Гарантирани от Обезпечителния фонд лица


Чл. 564. (1) Обезпечителният фонд гарантира вземанията на всички лица по застраховките, определени в чл. 565, ал. 2.

(2) В случай на прехвърляне на портфейл от договори по раздел I от приложение № 1 от квестори на застраховател по реда на чл. 599, ал. 2 комисията може с решение да задължи Гаранционния фонд да финансира недостиг на средства за покритие на технически резерви на застрахователя до гарантирания размер по чл. 565, ал. 2.

 

Гарантирани от Обезпечителния фонд вземания към застраховател в несъстоятелност


Чл. 565. (1) При условията на този кодекс се гарантират вземанията на лицата по чл. 564, ал. 1 при несъстоятелност на:

1. застраховател със седалище в Република България;

2. клон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България само за извършваната чрез клона дейност в страната.

(2) Гарантират се всички застрахователни вземания по ал. 1 на лицата по чл. 564, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, задължителна застраховка "Злополука" на пътниците и за застраховка по раздел I от приложение № 1, както следва:

1. по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, задължителна застраховка "Злополука" на пътниците – в пълен размер до размера на минималната задължителна застрахователна сума, установена с този кодекс;

2. по застраховките по раздел I от приложение № 1 на едно лице в един застраховател независимо от броя на вземанията на оправомощеното лице и размера им – до 196 000 лв.

(3) Вземанията за лихва за забава на застрахователя по изискуеми застрахователни вземания не се гарантират.

(4) За целите на ал. 2 за застрахователни вземания се смятат вземанията по смисъла на чл. 602, ал. 3.

(5) В случаите на плащане от страна на бюрото по чл. 506 вместо застраховател в несъстоятелност по чл. 565, ал. 1 в полза на лица по ал. 2 за събития, възникнали извън територията на Република България, за бюрото възниква вземане към Гаранционния фонд при условията и по реда на тази част.

 

Изключения


Чл. 566. (1) В случай на несъстоятелност на застраховател не се изплащат гарантирани застрахователни вземания по чл. 565, ал. 2 на:

1. лица, притежаващи акции, които им осигуряват 1 или повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователя;

2. членовете на управителните и контролните органи на застрахователя, на управителя на клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България, както и на други лица, които са били оправомощени да управляват или представляват застрахователя или клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България;

3. ръководителя и служителите във функцията за съответствие, функцията за вътрешен одит на застрахователя и на регистрираните одитори, избрани по установения в закона ред да заверят годишния отчет на застрахователя;

4. лица, които са свързани със застрахователя, на лица, които са участващи в застрахователя, и на лица, които са свързани с лица, участващи в застрахователя, както и на лица по т. 1 – 3 в такива лица;

5. лица, които са отговорни за неплатежоспособността на застрахователя или са се облагодетелствали от нея;

6. съпрузите, роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително, на физически лица по т. 1 – 5.

(2) Не се предоставя гаранция относно застрахователни вземания, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.

(3) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на решението на комисията за отнемане на издадения лиценз за извършване на застраховане.

 

Функции на Гаранционния фонд във връзка с Обезпечителния фонд


Чл. 567. Гаранционният фонд при условията и по реда на тази глава:

1. събира годишните вноски от застрахователите;

2. изплаща гарантираните размери на застрахователните вземания;

3. изплаща разноски, свързани с производство по несъстоятелност на застраховател;

4. закупува презастрахователно покритие на международния пазар за отговорностите си при несъстоятелност на застрахователи в съответствие с критерии, определени с решение на комисията.

 

Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания


Чл. 568. (1) От средствата на Обезпечителния фонд се изплащат задължения на съответния застраховател към ползвателите на застрахователни услуги по чл. 564 след влизане в сила на решението за обявяване несъстоятелността на застрахователя.

(2) Гарантираните средства се изплащат от Обезпечителния фонд по банков път.

(3) В срок до 15 дни от утвърждаване на списъка на приетите вземания Гаранционният фонд е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените ползватели на застрахователни услуги могат да получават плащания от Обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.

(4) Изплащането на суми от Обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва не по-късно от 45 дни от датата на публикацията по ал. 3. За одобрени от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът по изречение първо е 15 дни.

(5) Когато гарантираното вземане е деноминирано в чуждестранна валута, на ползвателя на застрахователни услуги се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на вземането по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по вземанията.

(6) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответния застраховател към ползвателите на застрахователни услуги.

(7) За вземанията си над полученото от Обезпечителния фонд ползвателите на застрахователни услуги се удовлетворяват от имуществото на застрахователя в съответствие с този кодекс.

 

Суброгация


Чл. 569. (1) От датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания Гаранционният фонд встъпва в правата на ползвателите на застрахователни услуги към застрахователя до размера на гарантираните суми независимо от датата, на която Гаранционният фонд е извършил плащания на всеки един от ползвателите на застрахователни услуги.

(2) Гаранционният фонд не дължи лихви по гарантираните суми.

 

Ограничение на рекламите


Чл. 570. Застрахователите, обхванати от системата за гарантиране на застрахователни вземания, не могат да рекламират гарантиране на застрахователни вземания в размери над установените в тази част.