Неимуществени вреди

ПРАВИЛА, съобразени със съдебната практика, относно процедурата за уреждане на претенции за вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, съгласно чл.290, ал.2, т.9 от Кодекса за застраховането и чл.7, ал.1, т.9 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.

1. Процедура за завеждане на претенции

1.1. За изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от Гаранционния фонд по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците, увреденото лице по смисъла на чл. 265 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 478 от Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), (КЗ), подава писмена молба /уведомление/, с която предявява претенциите си.

1.1.1 Молбата /уведомлението/, съгласно чл. 288, ал. 9 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557, ал. 2 и ал.3 във връзка с чл. 498 от КЗ, задължително се придружава с писмени доказателства относно:

1.1.1.1. Пътнотранспортното произшествие, правото на увреденото лице да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди;

1.1.1.2. Удостоверяване на самоличността на увреденото лице/копие от лице и гръб на лична карта или свидетелство за управление на МПС, или копие от зелен паспорт; за пребиваващите в Република България чужденци-копие от документ по чл.14 от Закона за българските документи за самоличност; за чужди граждани-копие от документа, с който са влезли в Република България към датата на ПТП; като личните данни се обработват в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на личните данни единствено и само във връзка с образуваната щета в Гаранционния фонд./;

1.1.1.3. IBAN и BIC на банкова сметка и трите имена на увреденото лице, съгласно документ за самоличност по т. 1.1.1.2. ;

1.1.2. Молбата /уведомлението/ може да се подаде лично или чрез пълномощник:

1.1.2.1. пряко пред Гаранционния фонд - в офиса на фонда или да се изпрати по пощата, като препоръчана пратка с обратна разписка. Адресът на Гаранционния фонд е: гр. София, п.к. 1000, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4.

1.1.2.2. или пред който и да е от застрахователите, получили лиценз и предлагащи задължителна застраховка Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно задължителна застраховка "Злополука" на пътниците.

1.1.3. При подаване на молбата /уведомление/ от пълномощник, задължително се прилага пълномощно в оригинал, с нотариална заверка на подписа, когато това лице е различно от лице, сдружение или дружество по Закона за адвокатурата. Когато се подава от адвокат, лице, сдружение или дружество по Закона за адвокатурата, се прилагат разпоредбите на чл. 25 от същия закон.В пълномощното е необходимо да са вписани правомощия, от името на увреденото лице, пълномощникът да предявява претенции за изплащане на неимуществени вреди пред Гаранционния фонд.

1.2. Молбата /уведомлението/, с опис на приложените доказателства, се завеждат в регистър по чл. 31, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.Всяка заведена претенция се удостоверява, като се поставя входящ номер от деловодството на Гаранционния фонд на молбата /уведомлението/ и се образува щета /ликвидационна преписка/ под отделен номер във водения от него регистър на щетите, свързан с входящия номер на молбата /уведомлението/.

2. Доказателства относно пътнотранспортното произшествие, правото на увреденото лице да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди във връзка със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно:

2.1. Пътнотранспортно произшествие:

2.1.1. Констативен протокол или протокол за пътнотранспортно произшествие или удостоверение, изготвени от органите на Министерството на вътрешните работи, удостоверяващи настъпването на ПТП - оригинал или заверено копие. Представянето на други доказателства за установяване на ПТП не е задължително.

2.2. Правото на увреденото лице да получи обезщетение от Гаранционния фонд във връзка със събитието:

2.2.1. Доказателства, придружаващи молбата /уведомлението/ по т.1.1.1., съобразени с императивните разпоредби на Кодекса за застраховането, относно правото да получи обезщетение във връзка със събитието, съгласно чл.288, ал.9, изречение първо от Кодекса за застраховането, свързани с едно от основанията за това, предвидени в чл.288, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.557, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ и с изискванията на българското законодателство за установяване на виновния водач, причинил пътнотранспортното произшествие, съгласно чл.288, ал.1, т.2, б."а", б."б" и б."в" от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.557, ал.1, т.2, б."а", б."б" и б."в" от КЗ, като кумулативни основания за изплащане на претендираното обезщетение;

2.2.2. Удостоверение за наследници в оригинал - актуално към датата на претенцията, в случаите, при които молбата /уведомлението/ се подава от наследник /наследници/, придружаващо молбата /уведомлението/ по т.1.1.1.;

2.2.3. Заверено копие от: акт за смърт и/ или удостоверение за раждане и/ или удостоверение за родствени връзки с пострадалото лице, придружаващи молбата /уведомлението/ по т.1.1.1.;

2.2.4. След завеждане на претенцията и образуване на щета /ликвидационна преписка/ по т.1.2. Гаранционния фонд писмено уведомява заявителя за доказателствата, които не придружават молбата /уведомлението/ му по т.1.1.1., подадена по реда на т.1.1.2.1, а при подаване по реда на т.1.1.2.2. необходимите доказателства, които застрахователя не е събрал и не е предал на Гаранционния фонд с цялата преписка по предявената претенция, в съответствие със задължението му по чл.288, ал.9, изречение трето от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал.3, изречение трето от КЗ, които той трябва представи за установяване на основанието и размера на претенцията си, като не се допуска изискване на доказателства по чл.105, ал.5 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 106, ал. 5 от КЗ и без задължение да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетение, съгласно чл.31, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд;

2.2.5. В случаите, когато увреденото лице и/или неговия пълномощник поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им не може да се снабди с всички или част от доказателствата по т.2.2.1, след като е използвало правото си, предвидено в императивната разпоредба на чл.106, ал.1, изречение първо, предложение второ от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.107, ал. 1, изречение първо, предложение второ от КЗ, Гаранционния фонд служебно събира необходимите доказателства, когато са налице условия за това, по реда на чл.106, ал.1, изречение първо, предложение трето от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.107, ал. 1, изречение първо, предложение трето от КЗ;

2.2.6. Допълнителни доказателства може да се изискват писмено от увреденото лице или неговия пълномощник само в случай, че необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане на претенцията, съгласно чл.31, ал.6, изречение първо от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд;

2.3. Размера на причинените вреди:

2.3.1. Медицински и други документи - експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези, протоколи от ЛКК или ТЕЛК, болнични листове и пр., доказващи настъпването на телесни повреди, вследствие на пътнотранспортното произшествие;

2.3.2. Изпълнителен лист - в оригинал в случаите, когато има издаден такъв в полза на увреденото лице.

3. Доказателства относно пътнотранспортното произшествие, правото на увреденото лице да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди във връзка със задължителната застраховка "Злополука" на пътниците относно:

3.1. Пътнотранспортно произшествие:

3.1.1. Констативен протокол или протокол за пътнотранспортно произшествие или удостоверение, изготвени от органите на Министерството на вътрешните работи, удостоверяващи настъпването на ПТП - оригинал или заверено копие. Представянето на други доказателства за установяване на ПТП не е задължително.

3.2. Правото на увреденото лице да получи обезщетение от Гаранционния фонд във връзка със събитието:

3.2.1. Доказателства, придружаващи молбата /уведомлението/ по т.1.1.1., съобразени с императивните разпоредби на Кодекса за застраховането, относно правото да получи обезщетение във връзка със събитието, съгласно чл.288, ал.9, изречение първо от Кодекса за застраховането (отм.), свързано с основанието за това, предвидено в чл.288, ал.4 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557, ал. 4 от КЗ за изплащане на претендираното обезщетение;

3.2.2. След завеждане на претенцията и образуване на щета /ликвидационна преписка/ по т.1.2. Гаранционния фонд писмено уведомява заявителя за доказателствата, които не придружават молбата /уведомлението/ му по т.1.1.1., подадена по реда на т.1.1.2.1, а при подаване по реда на т.1.1.2.2. необходимите доказателства, които застрахователя не е събрал и не е предал на Гаранционния фонд с цялата преписка по предявената претенция, в съответствие със задължението му по чл.288, ал.9, изречение трето от Кодекса за застраховането, (отм.), сега чл. 557, ал. 2 и ал.3 във връзка с чл. 498 от КЗ, които той трябва представи за установяване на основанието и размера на претенцията си, като не се допуска изискване на доказателства по чл.105, ал.5 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.106, ал. 54 от КЗ и без задължение да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетение, съгласно чл.31, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд;

3.2.3. В случаите, когато увреденото лице и/или неговия пълномощник, поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им не може да се снабди с доказателствата по т.3.2.1, след като е използвало правото си, предвидено в императивната разпоредба на чл.106, ал.1, изречение първо, предложение второ от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.107, ал. 1, изречение първо, предложение второ от КЗ, Гаранционния фонд служебно събира необходимите доказателства, когато са налице условия за това, по реда на чл.106, ал.1, изречение първо, предложение трето от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.107, ал. 1, изречение първо, предложение трето от КЗ;

3.3. Правото на увреденото лице да получи обезщетение във връзка със събитието:

3.3.1. Акт за злополука на пострадал пътник с подробно описание на случая, съставен от превозвача или заверено копие на акт, съставен от компетентен орган по контрола на съответния вид транспорт, придружаващи молбата /уведомлението/ по т.1.1.1.;

3.3.2. Билет, карта или друг документ в оригинал, доказващ, че пострадалият е бил пътник, придружаващи молбата /уведомлението/ по т.1.1.1.;

3.3.3. Медицински и други документи - експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези и пр., доказващи настъпването на телесни повреди, вследствие на пътнотранспортното произшествие, придружаващи молбата /уведомлението/ по т.1.1.1.;

3.3.4. Удостоверение за наследници в оригинал - актуално към датата на претенцията, в случаите, при които молбата /уведомлението/ се подава от наследник /наследници/, придружаващо молбата /уведомлението/ по т.1.1.1.;

3.3.5. Заверено копие от: акт за смърт и/ или удостоверение за раждане и/ или удостоверение за родствени връзки с пострадалото лице, придружаващи молбата /уведомлението/ по т.1.1.1.;

3.4. Размера на причинените вреди:

3.4.1. Медицински и други документи - експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези, протоколи от ЛКК или ТЕЛК, болнични листове и пр., доказващи настъпването на телесни повреди, вследствие на пътнотранспортното произшествие;

3.4.2. Изпълнителен лист - в оригинал в случаите, когато има издаден такъв в полза на увреденото лице.

4. Оценка на причинените вреди и определяне на размера на обезщетението

4.1. При смърт или телесни увреждания, претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд, назначена със заповед на Изпълнителния директор.

4.2. Комисията прави писмено предложение до Управителния съвет на ГФ относно основанието и размера на обезщетението на увреденото лице в съответствие с представените доказателства при съобразяване със следните критерии:

4.2.1. Лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, определени с тълкувателно решение на Върховния касационен съд.

4.2.2. Тежестта и сериозността на претърпените болки и страдания.

4.2.3. При смърт-обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на починалия, отношенията между починалия и неговия наследник , който предявява претенцията за неимуществени вреди и имуществени вреди, както и лицата имащи право на издръжка от починалия.

4.2.4. При телесни увреждания- обстоятелствата, при които е настъпило събитието, възрастта на пострадалото лице, характерът на увреждането, функционалните последици в зависимост от степента на телесната повреда, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс.

4.2.5. Допринасяне за настъпване на вредоносния резултат с действия или бездействия на пострадалото лице.

4.2.6. Фактическата обстановка при настъпване на събитието в случай, че на пострадалия са били известни обстоятелства, способствали за настъпване на смъртта или увреждането.

4.2.7. Допълнителни критерии - възраст на увреденото лице в случай, че е различно от пострадалото лице, професия и други медико-социални фактори.

4.2.8. Имуществените вреди в случаите по чл. 288, ал. 2 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.557, ал.2 от КЗ, във връзка с чл. 28, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд се определят съобразно представените документи за направените разходи.

4.3. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, се определя от Управителния съвет на фонда въз основа на предявената претенция и всички представени доказателства, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

4.4. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя:

4.4.1. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите- по справедливост, въз основа на представените доказателства при съобразяване с критериите, посочени в т.2.

4.4.2. По задължителната застраховка "Злополука" на пътниците в обществения транспорт - въз основа на представените доказателства, като при смърт се изплаща размера на минималната застрахователна сума, а при трайна загуба на работоспособност - такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност.

4.5. Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

4.6. Срокът за произнасяне на УС на ГФ е до 3 /три/ месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра по чл. 31, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.

5. Изплащане на обезщетението.

5.1. Управителният съвет на Гаранционния фонд, в срок, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по т.1.2., се произнася с решение и изплаща обезщетение по банковата сметка на увреденото лице или отказва плащането, когато не е налице основание за плащане или когато представените доказателства не са били достатъчни за установяване на основанието или размера на обезщетението, съгласно чл.288, ал.7, във връзка с ал.9, изречение първо от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.31, ал.8 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд;

5.2. Увреденото лице /или упълномощено от него лице/ се уведомява писмено от Гаранционния фонд за решението и мотивите на Управителния съвет по предявената претенция.Правилата, съобразени със съдебната практика, относно процедурата за уреждане на претенции за вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, съгласно чл.290, ал.2, т.9 от Кодекса за застраховането и чл.7, ал.1, т.9 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд са приети от Съвета на фонда с Решение № 1-4/ 27.07.2007 г., изменени и допълнени с Решение № 2-3/ 27.06.2008 г. и Решение № 2-4/ 27.06.2008 г. на Съвета на фонда.